Вълшебна нощ се спуска над града.                                               Красиви хора търсят нежността…Автор:

 

 „ Вълшебна нощ се спуска над града.

                                               Красиви хора търсят нежността… ”

Автор: Алис Димишева

 

В Дома на киното беше премиерата на документалния филм за Мариус Куркински „ До Мариус и обратно ”.  Представянето  на епизода от документалната поредност „ Българска национална телевизия показва ” съответства с рождения ден на основния си воин, което провокира интереса на още повече хора и залата се пръскаше по шевовете. Някои гледаха прави, а други сядаха по пода.

 

Прожекцията се радваше на огромен интерес освен поради празника на Мариус, само че най-много поради голямата любов към него и респекта към гения и труда на артиста.

 

 Филмът беше в унисон със стила на Мариус, който познаваме и обичаме: забавен, спокоен, без непотребни обноски, без суетност, оставящ чувството за нещо премълчано. Загадъчно. И все пак казващ задоволително. Искрен.

 

Публиката имаше опцията да направи едно странствуване в живота, мислите и вярата на Мариус Куркински. Да гледаш този филм е като да видиш комета, която минава един път на 100 години  –  изпитваш боязън преди да я видиш и се чувстваш изпълнен, когато към този момент си я видял.

 

 С този филм се убедих в няколко неща, които към този момент мислех за Мариус. На първо място, в случай че мога да опиша този човек с една дума, тя ще е талант. Тя съдържа в себе си всичко това, което и Мариус има – безбрежния гений, характерността, известността, изобретателността, премереността, интелекта, мистерията… И човечността.

 

Той е доста земен, спокоен, същински. При все, че е прочут, че е талантлив, че е целунат от Бог с този собствен неизразим гений. Той е стъпил на земята, мозъкът му е отворен и душата му е лека.

 

                                               „ Защо се скрихме двама от дъжда?

                                                Защото там, тирирам, тирирам… ”

 

Снимки Мариела Менчева